Менопаузата се появява, за да намали конфликтите

Менопаузата се появява, за да намали конфликтите между поколенията жени
Съществува ли генетичен конфликт между майки и свекърви? Снимка: Parents United Kingdom

Защо фертилността (възможността за зачеване) на жените рязко спада на средна възраст (около 38 г), а окончателно губят способността си да имат деца само 10 години по-късно, по време на т.нар. менопауза

Двама учени са разработили нов модел, според който загубата на фертилност помага за намаляване на конфликтите между различните поколения жени.

Изследването е публикувано в PNAS

Казано откровено, че животът във своята същност представлява стремежа ни да излъжем смъртта и да правим достатъчно секс, за да предадем своите гени на следващото поколение, колкото се може повече пъти. Ако оставим емоциите настрана, един от най-сложните аспекти от човешката физиология е факта, че периодът на размножаване при жените е сравнително кратък.

От еволюционна гледна точка този спад в плодовитостта е истинска загадка. Други животни с по-дълъг живот остават фертилни почти до края на живота си, като слоновете например продължават да раждат до към 60-те, а големите китове дори до към 90-годишна възраст. За сравнение, това което прави жената изключителна е факта, че тя губи своите потенциални способности да ражда деца години или дори десетилетия преди смъртта си. Дори в древните общества на ловците-събирачи, които не са имали достъп до модерните медицина и технологии, жените които минавали през менопауза съвсем спокойно можели да преживеят до към 50-60 години.

Вече са предложени няколко теории, които се опитват да разрешат тази загадка. Една от тях предполага, че менопаузата намалява рисковете за здравето, които повтарящите се бременности крият, както за майката, така и за децата. Тази идея допълва най-популярната теория известна като „хипотеза на бабата”, в която заляга концепцията, че възрастните неплодовити жени могат все още да подпомагат своето репродуктивно наследство като изхранват, обучават и се грижат за своите деца и внуци.

Основната идея определено има логика и докато някои изследвания я подкрепят напълно, това очевидно не е цялата история. Някои анализи на популациите на ловците-събирачи са установили, че индиректните предимства от това да помагаш на своето семейство не надвишават потенциалните ползи от това, сам да имаш повече деца. Сама по себе си, „хипотезата на бабата” може да обясни защо жените продължават да живеят след менопаузата, но не и защо преминават през нея поначало.

Нов модел

Майкъл Кант (Michael Cant) от университета в Exeter и Руфус Джонстоун (Rufus Johnstone) от университета в Кембридж смятат, че съвременното схващане е непълно, тъй като предишните изследвания не са взели предвид факта, че новите деца влияят не само на своите майки, но и на други членове на обществото. Децата на всички плодовити жени в рамките на една група са обединени в рамките на един и същи пул на храна, ресурси и внимание от другите възрастни, което естествено води до форма на „репродуктивна конкуренция” между майките.

Кант и Джонстоун предполагат, че менопаузата служи, за да се намали този конфликт и прилагат времето на възникване на менопаузата в подкрепа на своята теория. При хората има изключително малко припокриване между репродуктивните периоди на различните генерации. В обществата на ловците-събирачи, майките спирали да бъдат фертилни горе долу по същото време, по което дъщерите им достигали полова зрялост.

Това ниво на разделяне е същински прецедент сред другите примати, които стават плодовити, докато техните майки са все още напълно способни да зачеват. Например, фертилните периоди на последователните поколения японски макаци съвпадат с около 12 години, което представлява около 70% от тоталната продължителност на репродуктивната им активност. На базата на данните получени при други примати, би се очаквало човешките жени да продължават да могат да раждат деца до смайващата възраст от 70 години, в сравнение с реалното прекъсване на фертилността им около 50-те.

Още от раждането си жената е снабдена със запас от фоликули (пакети от клетки, които съдържат незрели яйцеклетки), които са ѝ за цял живот. Те се използват, докато жената преминава последователно през още и още менструални цикли. Запасите постепенно се изчерпват, но процеса рязко се ускорява на възраст от около 38 години по начин, който не се наблюдава при шимпанзета, маймуни и гризачи. Ако това ускоряване не се случи, предишния по-бавен и постепенен процес на използване на фоликулите би довел до менопауза на около 70 годишна възраст, същата възраст предвидена на базата на изследвания при други примати.

Картинката демонстрира характеристиките на периодите на фертилитет при различни примати. На панел (А) е илюстрирано припокриването между  репродуктивните способности на женските екземпляри от съседни поколения при различни видове примати. Ясно се вижда уникалното положение на хората в тази статистика. На панел (Б) същото е представено още по ясно, като всяко стълбче представлява живота на едно поколение, а черното във всяко от тях изразява периода на репродуктивна активност. Източник: PNAS

Стари срещу млади

Ако старите и младите жени наистина са обект на репродуктивен конфликт, защо именно по-възрастното поколение отстъпва своето място като става неплодовито, а не по-младото? Все пак при повечето бозайници, които се кооперират при отглеждането на малки е тъкмо обратното – по-старото поколение продължава да се чифтосва и да потиска плодовитостта на по-младото поколение. Кант и Джонстоун смятат, че всичко се дължи на това, как социалните групи на нашите предци са взаимодействали помежду си.

При всички социални бозайници, групите обменят членове в определени граници и в повечето случаи мъжките са тези, които са най-динамични. Но при древните хора има достатъчно доказателства да се предположи, че женските са били тези, които по-често са напускали домовете си, за да си намерят нова група. Генетичните доказателства, наред с поведенческите характеристики на ловците-събирачи и нашите близки братовчеди шимпанзетата и боноботата напълно поддържат тази идея.

Този прост факт влияе на това как различните женски са свързани с другите членове на своята групата, а това от своя страна измества баланса на конфликта в полза на младите новодошли. За младата женска наскоро приета в групата е много по-изгодно да отглежда само своите деца, тъй като генетично тя няма абсолютно нищо общо със съществуващите членове на групата и няма директни ползи да участва в отглеждането на техните деца. От друга страна възрастните женски могат да имат известна полза младите новодошли да имат повече деца, а те да помагат при отглеждането на евентуалните си внуци, получени при чифтосването на техните синове с новодошлите женски (въпросното поколение все пак ще съдържа половината от гените, които те са предали на синовете си).

Използвайки прост модел, за да симулират тези взаимоотношения, Кант и Джонстоун открили, че тези асиметрични ползи повлияват резултата от надпреварата в полза на младите женски. Конкуренцията всъщност сама се разрешава от самосебе си, ако старите женски просто спрат да се размножават, когато младите започнат.

Двамата учени са единодушни, че тяхната хипотеза се нуждае от допълнително тестване и дори предлагат начини, по които това може да се извърши. Като за начало те отбелязват, че ако са прави, учените трябва да могат да покажат, че младите майки изпитват проблеми, ако живеят заедно с по-възрастни жени, които също продължават да имат свои деца, какъвто е случая сред някои съвременни полигамни общества.

В крайна сметка Кант и Джонстоун твърдят, че тяхната нова хипотеза няма за цел да бъде алтернатива на вече съществуващите, а по-скоро възнамерява да ги допълни. Те се надяват, че това ще ни помогне да разберем по-пълно произхода и причините за менопаузата, ако я разглеждаме като отражение на „призрака на репродуктивната конкуренция от миналото”.

Източник: http://nauka.offnews.bg/

Вашият коментар